Няколко дни майка ми беше на гости. Чувала тя много за този пазар от новини и кулинарни предавания поиска да я заведа. Та отидохме, аз с неголямо желание, защото не обичам този пазар.
Та отидохме, разходихме се. Майка ми предложи да вземем два-три домата за обяд за салата. Стигнахме до една сергия на която ни харесаха и майка ми свикнала в малкия град да си избира това което купува взема няколко домата да ги подава на продавачката за да ги притегли и да ги платим. Продавачката само където не се развика с по слаб глас каза – „не, не оставете ги, не може от там, от тук ги даваме доматите“ т.е. не тези едрите и хубавите от пред а тези до тях меките и те в които нямаше един като доматите наредени от пред. Майка ми каза – „значи няма да купим от Вас“ и се обърнахме и тръгнахме до следващата сергия на която имаше пак хубави домати.
този път майка ми каза – „може ли да купим тези 3 домата“ като посочи 3 едри домата които ни харесаха. „Не, не може само едър домат – объркалисте пазара госпожо“.
Майка ми учудена как така са и отговорили – аз и казвам „ето затова аз не харесвам този пазар“.
То е ясно че всичко е продукция и трябва да се продава. Ама не по този начин. Давай с 1 хубав домат да му набутаме и два смачкани. Няма да коментирам повече тази бизнес практика на този пазар, има си написани доста книги от практиката в които си има начини на успешни продажби.
Е сега кажете кой ни е виновен че бавно влизаме в Европа? Президента? Примиера? Народното събрание ? Кмета ? или просто нашето мислене ?